Не ме бива да вземам решения, когато всички ме притискат... Трябва ми време, аз съм логичен човек, трябва да премисля... Всички плюсове и минуси... Трябва да избера най-добрия вариант, този от който всички ще са доволни... Сега обаче не ...

 
-         Какво искаш да направя? - в гласа на Миро се долавяше нотка досада
-         Кажи ми нещо мило...

Той отмести кичур коса от лицето й, тя му се усмихна нежно и притвори очи, за да ги предпази от лъчите на изгряващото слънце, но той продължи да се подприра на лакът, загледан в нея, имаше чувството, че може да остане така завинаги! Кожа...

Случвало ли ви се е да се събудите една сутрин и светът да е различен? Колкото и странно да звучи на мен ми се случи... Просто като отворих очи и всичко беше различно, стаята беше станала по-голяма, стените по-сини, а аз като че ли бяха ...

Защо поредна нощ сън не ме лови,
а попадам на мрачни мисли в хитрите капани???
И в главата ми си само ти

-         Смотано радио! Пак не работи! – за кой ли път го носеше в сервиза и все нещо не предаваше както трябва!
-         Уф... То се е видяло, че ще карам без радио. Да му се не знае! – това бе най-омразното й нещо, да шо...

-         Обичам те. – каза малкото момче и плюшеното мече имаше чувството, че сърчицето му ще се пръсне от щастие. Толкова дълго бе чакало да чуе тези думи, толкова дълго бе мечтало за тях. Още, когато беше в склада на големия маг...

- Моите почитания на тук присъстващите господа, кьхъ, и ДАМИ. Аз, съм Дон Апчиху де Гибралтар и съм дошъл тук, днес, за да ви разкажа историята на моя живот, по желание на скъпата ми приятелка, притежателката на този блог. Такааа, всичко...

    - Ще те изпратя до вас.
    - Да бе. А после как ще се прибереш? Ще се намокриш. – двете момичета избухнаха в смях.
    - Повече от това? Не мисля! И двете сме мокри до кости. А и не ми се прибира у дома. Няма какво да правя там.

Не, тя не беше като другите, определено беше различна. Нямаше нито прекрасна фигура, нито пък някъкъв определен талант. Тя просто си беше тя, обикновенното момиче... в училище никога не я забелязваха, винаги стоеше сама, някъде там далеч...

... и сутрин вместо бодра се събуждам натежала,
понеже всяка клетка на теб се е раздала.
И нямам вече нищо свое в мен

С всяка изминала крачка пулса й се ускоряваше, преди секунда мислеше че сърцето й не може да бие по-бързо, но грешеше, и неговото биене също се ускоряваше. За миг си помисли че може да умре от прекаленото вълнение, но после се разубеди. ...