Случвало ли ви се е да се събудите една сутрин и светът да е различен? Колкото и странно да звучи на мен ми се случи... Просто като отворих очи и всичко беше различно, стаята беше станала по-голяма, стените по-сини, а аз като че ли бяха ...

Защо поредна нощ сън не ме лови,
а попадам на мрачни мисли в хитрите капани???
И в главата ми си само ти

- Пак... Целуни ме пак! – гласът на Калина беше пресипнал от вълнение, тя цялата трепереше и гледаше предизвикателно кафявите очи отсреща. – Или не ти стиска да повториш? – В очите й заигра палаво пламъче, усмих...

- Смотано радио! Пак не работи! – за кой ли път го носеше в сервиза и все нещо не предаваше както трябва!
- Уф... То се е видяло, че ще карам без радио. Да му се не знае! – това бе най-омразното й нещо, да шо...

- Обичам те. – каза малкото момче и плюшеното мече имаше чувството, че сърчицето му ще се пръсне от щастие. Толкова дълго бе чакало да чуе тези думи, толкова дълго бе мечтало за тях. Още, когато беше в склада на големия маг...

Гледате ме и си мислите: „Уау, колко е красива... Не може да има втора като нея!!!” Е, и аз си мислех така до преди няколко дни. Сега ще ви разкажа една история, може да ви се стори странна, но всяка дума от нея е истина.
Бе...

- Моите почитания на тук присъстващите господа, кьхъ, и ДАМИ. Аз, съм Дон Апчиху де Гибралтар и съм дошъл тук, днес, за да ви разкажа историята на моя живот, по желание на скъпата ми приятелка, притежателката на този блог. Такааа, всичко...

- Ще те изпратя до вас.
- Да бе. А после как ще се прибереш? Ще се намокриш. – двете момичета избухнаха в смях.
- Повече от това? Не мисля! И двете сме мокри до кости. А и не ми се прибира у дома. Няма какво да правя там.

Не, тя не беше като другите, определено беше различна. Нямаше нито прекрасна фигура, нито пък някъкъв определен талант. Тя просто си беше тя, обикновенното момиче... в училище никога не я забелязваха, винаги стоеше сама, някъде там далеч...

... и сутрин вместо бодра се събуждам натежала,
понеже всяка клетка на теб се е раздала.
И нямам вече нищо свое в мен

С всяка изминала крачка пулса й се ускоряваше, преди секунда мислеше че сърцето й не може да бие по-бързо, но грешеше, и неговото биене също се ускоряваше. За миг си помисли че може да умре от прекаленото вълнение, но после се разубеди. ...

-Точно така, лекичко с ръчичката, погали го от главата надолу... Ето виждаш ли че не е толкова трудно, а и му харесва... „И на мен ми харесва” си каза вътрешния му глас - Бреййй.. ти си най-добрата ми ученичка досега... &nda...