-Ти, следиш ли ме? – в погледа на Валя се четеше непривична за нея и за кроткия й харектер злоба, явно беше нервна.
-Н н не... – очилцата на горкото момче се запотиха – Просо си отивам до чина... – усмихна се, но в усмивката му имаше нещо тъжно. Сигурно в този момент се питаше защо не е достатъчно добър за нея и какво е съгрешил че Господ го наказва така..
-Хубаво... Отивай си... – когато чу гласа си отстрани дори и тя се изплаши от себе си...        Е на всеки му се е случвало да стане свидетел, или още по-лошия вариант, жертва нанесподелена любов.  В този случай беше нещо подобно,  малко по-сложно, в цялата история имаше и още един човек, свъзан с другите двама по доста странен начин...  Е ще видите J ....
Валя и Тошко учеха заедно, така де бяха от един клас. Точно във възраста на бушуващите хормони и двамата бяха отдадени на учението си, бяха първенците на класа, ходеха по олимпиади и се радваха на любовта на учителите и подигравките на съучениците си... Поне Тошко, защото освен че беше умна Валя беше и много красива... „Идеалната жена” помисли си той още първия път когато госпожата по математика я изкара на дъската да решава задачи... От този ден нататък той живееше с мисълта че трябва да я спечели, да се оженят, да си родят дечица и да остареят заедно. Беше сигурен че и тя го люби и затова заплашваше онези който се навъратаха около „бъдещата му съпруга”. Неговите скромни 40кг обаче някак си, незнайно как, действаха по-скоро разсмиващо отколкото заплашително. Останалите момчета от класа се шегуваха с него по всяко време, дори и когато беше там, но това него не го засягаше стигаше му само че се говори за него и за Валя, а това че тя не искаше и да му види очите беше отделен въпрос. Историята досега е съвсем обикновенна, но точно тук се появява другия лирически герой – Боби. Той беше как да се изразя.... Блъскатор.... Как беше попаднал в тяхния клас не се знаеше, но беше факт и то доста неприятен за Тошко, защото явно Валя си падаше по него. Тук свършвам с предисторията и започвам със същинската част. Годините минаваха и така оформилия се триъгълник все още беше една от главните теми занимаващи класа, един ден когато бяха 10-ти клас решиха да си направят екскурзийка до една хижа. Мястото беше страхотно, природата несравнимо красива, а компанията пълна. Както всички тийнеиджъри и наште герой се отдадоха на вселба... Песни, танци и тук-таме алкохол в края на вечерта май по-добре е да кажа в началото на следващия ден незнайно как тримата ни лирически герой се озоваха в една стая. Понеже Борислав беше прекалено пиян за да направи каквото и да е Тошко съзря намесата на съдбата (е, бяха съучениците им, но какво го интересуваше, за бога той беше в една стая сам с обекта на свойте желания!).
-Отключете ни! Веднага! – Валя тропаше по вратата, но нямаше кой да я чуе всички бяха дълбоко изпозаспали по масите, а тези които я чуваха не искаха да й отворят – По дяволите! Отворете ми веднага! Помощ! Помощ! – тропаше и тропаше, знаеше че ако спре ще трябва да отговаря на въпросите му. Накрая вече се измори и седна облегната на вратата, беше бясна, искаше й се да заплаче, но не го направи.
-По дяволите! – се откъсна последно от устните й.
След секунда обожателя й седна до нея на пода. Опита се да я прегърне, но тя се дръпна и каза ясно и отчетливо „НЕ”
-Оооо... Ти на мен не ли ще ми казваш?! – казвайки това я хвана за ръката и насила я целуна. Тя не се даде лесно и му удари един шамар. През това време Боби се беше поосъзнал малко и като го видя да става олюлявайки се тя се скри зад него.
-Аз тебе не не те харесвам! Не искам да имам нищо общо с теб! Махай се! Аз обичам Боби! – изричайки тези слова тя се хвърли на врата на Борислав и го целуна. Гледката от това не беше много приятна за Тошко, всяка нейна дума се забиваше право в сърцето му. Когато разбра какво става третия потърпевш отблъсна Валя и в момент на откровение си каза всичко което досега му тежеше:
-Валя, аз не искам да имам нищо общо с теб! Не че не си хубава и умна, но аз... Аз... сърцето ми е заето... – на лицето на Тодор се появи злобна усмивка, за няколко мига рез главата и сърцето му бяха минали толкова много различни неща че се чустваше друг човек.
-Но... Ти... ми обръщаше внимание...
-Изчакай ме да довъша... Аз... Аз те обичам... – и той протегна голямата си ръка към съученика си. – Да! Обичм те,  Тошко! Обичам те още от първия миг в който те видях... Обръщах внимание на Валя само за да те накарам да се откажеш от нея, тя не те заслужава! – тя остана вцепенена на място... Какво й се случваше в момента? Истина ли беше това което чуваха ушите й? Боби и Тошко? Нееее... не можеше да е истина... Пренабрегната заради някъкъв... зубар... Нееее... Това беше повече отколкото можеше да понесе... Тя седна на леглото и започна да размишлява... Когато се връщаше назад във времето тя откриваше много признаци за това, начина по който Боби говореше за Тошо, как го гледаше понякога... Как не бе забелязала преди? То си личеше и как го защитаваше пред другите момчета, и как често търсеше помоща му за някои домашни... Тя се засмя на глас... Какво друго можеше да направи един интелигентен човек като нея освен да се надсмее над собственото си заблуждение.
-И сега какво? Какво ще правим? Аз никога не съм предполагала че... Ох боже... Какво става с този свят божееее?... – тя продължаваше да се вайка а в другия краи на стаята новата двойка на класа се бяха награбили...